Песента Flowers of Manchester

Песента Flowers of Manchester е изпратена анонимно във фолк списанието Sing през октомври 1958. Думите са отпечатани, но без музика, като изключим една бележка, в която се казва, че е по мелодия на High Germany. По-късно се оказва, че текстът в действителност е написан от Ерик Уинтър, редактор на Sing.

Първият известен запис на песента е направен от фолк групата Спинърс (The Spinners) в албума им „Quayside Songs Old and New“, който излиза през 1962г. Записът е направен в Сесил Шарп от Питър Кенеди.

През 1967г. Мик Гроувс, момче Салфорд, който е един от петимата първоначални членове на Спинърс, записва нова, различна версия на песента и я дарява на музея в Олд Трафорд.

По-късно е преиздадена от Спинърс в албума им „Black and White“, където солото се изпълнява от Мик Гроувс. Може да свалите соло версията на Мик от тук.

Ханки Парк (Hanky Park), фолк дуо от Ланкашир, записват тяхна версия на Flowers of Manchester, която може да свалите от техния сайт. Тази версия се пуска на Олд Трафорд в последните години на мача, който е около годишнината.

Тери Мечън също записва версия на песента, която може да слушате тук.

ТЕКСТ

One cold and bitter Thursday in Munich, Germany,
Eight great football stalwarts conceded victory,
Eight men will never play again who met destruction there,
The flowers of English football, the flowers of Manchester

Matt Busby’s boys were flying, returning from Belgrade,
This great United family, all masters of their trade,
The pilot of the aircraft, the skipper Captain Thain,
Three times they tried to take off and twice turned back again.

The third time down the runaway disaster followed close,
There was slush upon that runaway and the aircraft never rose,
It ploughed into the marshy ground, it broke, it overturned.
And eight of the team were killed as the blazing wreckage burned.

Roger Byrne and Tommy Taylor who were capped for England’s side.
And Ireland’s Billy Whelan and England’s Geoff Bent died,
Mark Jones and Eddie Colman, and David Pegg also,
They all lost their lives as it ploughed on through the snow.

Big Duncan he went too, with an injury to his brain,
And Ireland’s brave Jack Blanchflower will never play again,
The great Matt Busby lay there, the father of his team
Three long months passed by before he saw his team again.

The trainer, coach and secretary, and a member of the crew,
Also eight sporting journalists who with United flew,
And one of them Big Swifty, who we will ne’er forget,
The finest English ‘keeper that ever graced the net.

Oh, England’s finest football team its record truly great,
Its proud successes mocked by a cruel turn of fate.
Eight men will never play again, who met destruction there,
The flowers of English football, the flowers of Manchester