Как научихме за миналото (интервю с Райън Гигс)

В интервю за официалният сайт, Райън Гигс разказа как е научил за трагедията в Мюнхен, и как тя се е отразила върху него…

Спомняш ли си кога за първи път научи за трагедията в Мюнхен?
В младежките години научих повече подробности за трагедията, но в детските си години не знаех почти нищо. Започнах да научавам повече след като се присъединих към отбора с постоянен договор, и срещите ми със Сър Мат Бъзби на Олд Трафорд зачестиха. Засичахме се често, понеже и стаята в която получавахме заплатите си беше врата до врата с неговият офис. Бяхме често посещавани и от Сър Боби Чарлтън, който идваше да гледа младежкия отбор, нещо което той прави и до днес.
Използвахме всяка възможност при среща с тях да ги запитаме как точно са изглеждали Бебетата. Накрая неизбежно се стигаше до самата трагедия, и така започнахме да научавам повече.

Патрис Евра наскоро сподели че Юнайтед има „строга идентичност”, и че това го подтиква да научи повече за клуба. Ти би ли казал че е задължително за всички футболисти в момента да се запознаят подробно с клубната история?
Да, дори го заявявам. Новите играчи, особенно чуждестранните футболисти, идват в отбора и се чувстват страхотно, като не осъзнават или може би не оценяват напълно трудът който е хвърлен за всички тия успехи в последните 10 или 15 години. Но освен това е необходимо и да научиш повече за привържениците и за всичките фенове които имаме по цял свят, и трябва да се запознаеш по-подробно с историята на клуба.
Всички гледахме няколко пъти на DVD краткият филм за Мюнхен. Това беше много важно за отбора, и всички научиха какво точно се е случило. Не само за самата катастрофа, но и за това какви точно са били Бебетата на Бъзби, и как след това отборът се е възродил за да достигне 10 години по-късно до Европейския връх.

Имаше ли неща които те изненадаха, гледайки този филм?
Да, имаше неща които не знаех за катастрофата. Примерно не знаех след колко време Юнайтед са изиграли първият си мач след трагедията – 13 дни по-късно. Както и това че Бил Фоулкс и Хари Грег, които оцеляват в катастрофата, са били в отбора по това време. Не можех да повярвам че е било истина…
Но не само филмът ме изненада. Сър Боби ни разказа спомените си, от позицията си на пряк участник в цялата тази трагедия. Интересен беше и разказът му за предизвикателството да играеш в Европа, и как днес всичко е съвсем различно и променено от едно време. Показа ни снимки и ни разказа как играчите са се подготвяли преди мач. Сега ако си пред прага на голям и важен мач, например полуфинал в Шампионска Лига, можеш да изгледаш много мачове на запис и да получиш невероятно много информация за противника. Всякаква информация. А тогава, Сър Мат просто е ходил на една „разузнавателна мисия”, и това е било всичко.
Бебетата не са можели да гледат записи от срещи на противниците си, нито да разберат с каква точно схема играят.
Веднъж Сър Мат Бъзби отишъл да гледа Реал Мадрид за да ги опознае по-добре, и след като се завърнал играчите му започнали да го разпитват как точно изглеждат те, колко са добри. Той обаче не пожелал да им разкаже, защото Реал Мадрид са били страшно силен отбор! Страхотно е да слушаш такива истории от Сър Боби. Неговите спомени направо ти спират дъха, особенно по начина по който разказва за това какъв е бил футболът тогава, и колко силен е бил отборът на Реал в сравнение с другите.

Сигурно е трудно да оцениш колко добри футболисти са били Бебетата, предвид това че си гледал едва няколко минути от онова време…
Трудно е. Първото нещо което ми направи впечатление, е това колко масивен е бил Дънкан Едуърдс, бил е огромен! Сър Боби е играл с Денис Лоу и Джордж Бест, но продължава да твърди че Дънкан е бил най-добрият футболист с когото той някога е играл. Той е бил невероятен играч – действал е главно в центъра, и като атакуващ халф.

Каква беше основната реакция на момчетата от отбора, след като изгледахте филма за Мюнхен?
Беше тихо… След края на филма Сър Боби попита дали някой има въпроси, но никой не обели и дума. Мисля че момчетата бяха все още зашеметени от разказите на Сър Боби, и все още афектирани от филма. Сигурен съм че всички са имали въпроси, и ако един се бе осмелил да зададе своя, тогава всички останали щяха да го последват.
Много от играчите не са знаели нищо преди да се присъединят към Юнайтед. Освен това имаме доста момчета от други континенти, някои са на по 19-20 години. Беше интересно да видиш как това рефлектира върху тях. Всички бяха развълнувани.

Колко важно е за всички – футболисти и фенове – да знаят какво се е случило в Мюнхен, и това как отбора се е възродил впоследствие?
Мисля че е много важно. Да научиш как са играли Бебетата на Бъзби, и колко добри са били преди да загубят живота си. Как Сър Мат Бъзби е изградил един велик отбор след това. Има толкова много неща които можем да научим и които можем да приложим днес. Трябва да помним и уважаваме историята.
Например, феновете искат да виждат как млади таланти пробиват в отбора и се превръщат в страхотни футболисти – нещо което се случва редовно в този клуб. И футболистите и отборът си имат своята идентичност – ние трябва да играем по начин по който да радваме хората и да ги караме да скачат от местата си. Тази традиция трябва да продължи, защото това е един от основните приоритети в методиката на клуба.
Това е клуб който никога няма да се предаде, винаги ще върви напред.
Сър Алекс продължава да създава страхотни отбори, точно както това правеше Сър Мат Бъзби, и това ще продължи и занапред в бъдещето на този клуб.