Фъргюсън: Изпитвам огромно уважение към Сър Мат Бъзби

Сър Алекс и Сър Мат

Сър Алекс Фъргюсън се възхищава силно на качествата които са помогнали на Сър Мат Бъзби да възроди Юнайтед след трагичната самолетна катастрофа в Мюнхен, която погубва голяма част от талантливият му и млад отбор…

Трагедията оказва огромно влияние на всички – в частност и на шотландският народ, тъй като Сър Мат Бъзби е силно уважавана личност в родината си. Мат спечели симпатиите на всички с начина по който отборът на Юнайтед играеше, но не може да се пренебрегне и огромното уважение което той получи – особенно за начинът по който успяваше да изгражда своите отбори през годините. Като тийнейджър съм ги гледал – през 1953г. – в турнира за Кралската Купа срещу Рейнджърс и Селтик, като Юнайтед бяха главната атракция за мен.

Това което е в момента Юнайтед е започнало да се гради в онази ера – в частност, начинът по който се гледа на младото поколение футболисти. Тук идва и трагичният момент… всички тези млади момчета загубили живота си, едва започнали да се наслаждават на футбола и на своята игра: Дънкан Едуардс, Еди Коулман, Дейвид Пег, просто едни млади момченца на старта на своите футболни кариери. Ужасна трагедия.
Имах щастието да наблюдавам Дънкан в един мач на националния отбор на Англия до 23г. срещу Шотландия – там той отбеляза хеттрик. Имам огромно доверие на Боби Чарлтън, и ако той казва че Дънкан, само на 21 годишна възраст, е бил най-добрият – това говори само за себе си.

Спомням си как навремето четох за това колко дълго време е отнело на Мат за да се изправи отново пред играчите си, и да ги погледне в очите след трагедията. За това как е лежал в болничното легло, знаейки че е загубил всичките тия млади момчета, но е трябвало да се завърне на терена и да се погрижи за оцелелите. Чувствал се е задължен да превъзмогне всичко, да започне отново работа, и да създаде още един отбор от млади момчета. Наел е нужните хора които да му помогнат и да се погрижат за всичко това да стане факт.
Мисля че дори да се бе отказал тогава, в такава ситуация, хората щяха да го разберат.

Неговата решителност е жив пример колко непримирим може да бъде човешкият дух, и какви „стоманени” нерви е имал. От голяма полза се оказва вече започнатото – основата върху която да продължиш да градиш, и мисля че Мат се е възползвал по най-добрият начин от това: преданост към клуба, етична работа, и вяра във всички до, и около себе си. Приложиш ли всичко това, и възползваш ли се от него – било то в спорта, в бизнеса, или в каквото и да е – мисля че ще получиш огромно предимство, защото имаш на какво да се подпреш при евентуални неуспехи в процеса на работа.
Точно това е нещото което той е успял да направи. Ако можех да бъда там по него време – бих се обзаложил че ще успее, защото Мат притежава голяма, огромна воля.

Разбира се, той не просто успява да изгради нов отбор, но и изкачва европейският връх печелейки Купата на Европейските Шампиони. Всичко това благодарение на вярната си методика, и доверието и силите които получава от местните момчета.
Това е едно изумително постижение което помага и до днес, за да се създаде романтика в играта и в отбора на Юнайтед, нещото което винаги е помагало на отбора в битките в Европа и на родна сцена, нещото благодарение на което сме свидетели на атрактивния и нападателен футбол който показват нашите футболисти.

Манчестър Юнайтед беше идеалният отбор за мен (когато дойдох през 1986г), особенно при огромното желание на Боби Чарлтън да създаде едно ново поколение от млади таланти. Той, заедно с бившият президент на клуба Мартин Едуърдс, успяха да създадат идеалните условия за постигането на поставените цели.
Имах огромна нужда от солидната им подкрепа, защото също като тях, и аз смятах че Футболният Отбор не е достатъчно силен за да защитава славата и честта на Футболният Клуб – Манчестър Юнайтед.