Сър Боби Чарлтън – Историята на един оцелял

Сър Боби Чарлтън оцеля в мюнхенската трагедия за да се превърне в един от най-популярните играчи в световния футбол, посланик на своя клуб и родина. Личните му спомени от катастрофата, разказани в екслузивно интервю за MUTV, започват със съдбоносното гостуване в Югославия за мач от турнира за Европейската Купа… 

 


Битката за Белград

И двата мача срещу Цървена Звезда бяха много оспорвани. Имахме само един гол преднина от домакинския мач, което беше малко странно защото по принцип у дома се представяхме много силно. Цареше оптимизъм че можем да ги преодолеем, но и те имаха своите шансове предвид няколкото силни играчи, като например Секуларац и Костич, който изпълняваше перфектно пряк-свободни удари над стената. Бяхме готови за битка понеже вече имахме поредица от силни мачове в Англия. Но жребият срещу Цървена Звезда беше ново предизвикателство за нас, защото никога преди не бяхме играли с отбор от този регион на света. Те бяха много работлив отбор с гръмогласни и избухливи фенове. Но ние бяхме добре подготвени и още през първото полувреме поведохме с 3-0, срещу един от най-добрите тимове в Европа, и това значеше класиране за четвърт-финалите!

Тревата беше в много лошо и кално състояние, беше валял сняг който започваше да се разтапя, но по върховете все още имаше сняг и дори лед – който караше топката да отскача. Може би беше добре за далечни удари. И така, навлязохме в мача и се забъркахме във всякакви проблеми. Мисля че в началото повлия липсата на опит, участието в евротурнирите бе новост за нас. У дома никога не сме допускали да ни се изравни след преднина от три гола. А тогава, пет минути преди края на мача те изравниха и стана много напрегнато, добре че последния съдийски сигнал прозвуча скоро. Продължавахме в следващата фаза, което беше фантастично.

Катастрофата в Мюнхен

Времето беше много лошо. Пистата беше покрита със сняг, а по онова време нямаше почистващи машини и съоръжения. Пилотът направи три опита да вдигне самолета. След като първите два се оказаха неуспешни, се върнахме в изходна позиция на пистата и останахме в самолета да чакаме. В един момент диспечерите се обадиха и казаха че можем да излитаме. Но разтопеният кишав сняг по пистата беше проблем. Самолетът „Elizabethan“ направи много голям пробег преди да се отлепи от пистата, но така и не успя да набере височина. Дори сега ми е тежко като си спомня.

Прелетяхме над оградите на летището но всички усетиха че нещо не е наред. Случилото се беше ужасяващо, най-неприятното нещо кото може да сполети един спортен отбор – млади момчета в разцвета на силите си загубиха живота си. Хората бяха толкова силно въодушевени от участието ни в Европа – ние представяхме родината си.

Не помня какво точно се случи. Съвзех се стоящ на седалката си – която по някакъв начин се беше откъсната от пода на самолета. Всичко беше като един миг, все едно съм примигнал с очи. Но, Хари Грег и Бил Фоулкс ми казаха че съм бил в безсъзнание около четвърт час. През това време те са правили всичко възможно да изнасят хора от самолета. Много смело от тяхна страна – самолетът беше в пламъци и разцепен на две части. Двамата заслужават голямо уважение за това което са направили.
След първите два неуспешни опита да излетим, си спомням че си обличах палтото и се подготвях за слизане от самолета. Но преди третия опит изобщо не го съблякох, понеже си помислих че ако пак не успеем ще е добре да остана с него, защото беше много студено. След катастрофата, когато видях Мат Бъзби до себе си – целият подгизнал във вода – положих палтото си под тялото му. Беше очевидно че е много тежко контузен.

Новината за трагедията

Боби Чарлтън

Закараха ни в болницата, където всички започнахме да се търсим с поглед. Спомням си го много добре, все едно и в момента стоя в залата за спешна помощ. Имах сътресение и контузни рани по главата, но започнах да говоря на момчетата и да ги окуражавам. Един доктор дойде и ми би инжекция във врата – и оттогава не си спомням нищо, преди да се събудя на следващата сутрин.

На съседното легло в стаята ми имаше едно младо момче, което четеше вестник – то ми разказа всички подробности за инцидента. Английският му беше доста зле, и постоянно жестикулираше с ръце. В следващия момент започнах да му изброявам имената на футболистите – а той ми казваше кой е оцелял и кой е загинал.

В самолета с нас пътуваха и доста гости. Имаше журналисти, посланици от посолства и техни служители от Белград които идваха на посещение в Англия. Всички те загинаха. Франк Суифт – велик вратар който е играл за националния отбор и Манчестър Сити, голямо име в световния футбол – който впоследствие стана журналист, също загина. Имах някакъв невероятен късмет че изобщо успях да се измъкна от самолета. Дънкан Едуърдс беше много сериозно контузен – и почина по-късно в болница. Хора са ми казвали че ако тогава се е разполагало със сегашните медицински предимства, той може би щеше да бъде спасен.

С него служихме заедно в армията, и когато почина за мен беше много голям шок. Загубихме и хора от управата на клуба. Бърт Уейли – асистентът на Джими Мърфи, Том Къри – старият треньор който се грижеше за тренировките, екипировката и удобствата на играчите, и разбира се, клубният секретар Уолтър Крикмър – всички те загинаха.

Периодът на възстановяване

След този инцидент, всички си казахме че вече никога няма да бъде същото. Замислихме се, дали щяхме да повторим силните си представяния с които бихме два пъти Арсенал в този сезон, показвайки сигурност и прекрасен футбол? Бяхме страхотен отбор, и това което се случи в Мюнхен беше голяма загуба. Всички се деморализираха; семействата ни, футболистите, феновете. Когато чуеш за подобни трагедии, се молиш никога да не ти се случват.

Ако погледнем от светлата страна – Хари Грег и Бил Фоулкс се завърнаха в игра, аз се присъединих малко по-късно към тях и трябваше да се съвземем и да се захващаме за работа. Поставихме си за цел да спечелим Европейската Купа за Манчестър Юнайтед, защото ако не се беше случила тази трагедия – щяхме да я спечелим същата година – убеден съм в това. Не се страхувахме от никой, нямаше отбор който да ни се противопостави.

Завръщането: 1968

Триумфът в Европа през 1968

Знаехме че ще ни отнеме много дълго време преди да изградим силен отбор. Мат Бъзби беше ни казал че ще минат поне пет години преди да спечелим голям трофей. И се оказа прав – бяха изминали почти пет години преди да вдигнем Купата на Англия. А десет години по-късно станахме Шампиони на Европа. Спечелването на тази купа беше дълг от признателност към тези които загинаха – те започнаха каузата за която ние се борихме.

Тази вечер през 1968г. беше много специална. Всички по света искаха да спечелим мача на Уембли за да пренапишем историята – беше много важно да го направим.